панда

Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca), наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови, който се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечкови. Имало е предложение тя да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodide). Аргументи за това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките. Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Те обитават планинските бамбукови гори.

Горилата

Горилата е род човекоподобна маймуна, най-голямата от тях. Съществуват два вида: обикновена горила (Gorilla gorilla) и планинска горила (Gorilla berengei). Тялото й е едро, мускулесто, без опашка, мъжките екземпляри достигат височина до 2 м и тежат до 300 кг. Черепната й кутия е 550-685 см3, а мозъкът по строеж е най-близък до човешкия. Горилите живеят в гористи и скалисти места в Западна Африка и са скитащи, живеят на семейства от по 5-6 индивида.

Тигърът

Тигърът (Panthera tigris) е бозайник от семейство Коткови (Felidae). Между големите котки успели да доживеят наши дни, тигрите са несъмнено най-големи. В диво състояние сибирският подвид достига 350 кг, според някои източници. Достига до 3,8 м дължина, от които 0,8 се падат на опашката.Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, диви свине, биволи и едър рогат добитък, но при нужда може да стане всеяден.
Тигърът е териториално животно и рядко напуска местообитанието си. Проявява се също така и като голям самотник и не понася компания на себеподобни. Нетипична за котките е любовта му към водата, като при това демонстрира и завидни умения на плувец.
На свобода живее около 15 години, но в зоологическите градини не са редки случаите на 20–25 годишни тигри. Разпространен в Югоизточна Азия, на полуостров Индостан, в залесени места, край водоеми.Вписан е в Червената книга на застрашените видове.
Южнокитайският тигър е по-малък от Бенгалския. Има по-къси и по-широки резки. Мъжкият индивид е с дължина от 2 до 2,28 м и тежи 130 до 175 кг. Женските са с дължина на тялото от 1,9 до 2,1 м и тежат от 100 до 300кг. Храни се с едър рогат добитък, елени и диви прасета. Малко се знае за размножителния му цикъл. Среща се в централен и източен Китай, смята се че Южнокитайският тигър е прародител на всички останали тигри. Този вид тигър е изложен на голяма опасност, има на свобода около 30 - 40 индивида, още толкова има в зоопаркове. Преди 40 години е имало 4000 тигри, но те са безпощадно избивани заради традиционната китайска медицина. Живее 10 - 15 години.
Суматрийския тигър е най-малкия от всички тигри, което улеснява придвижването му в плътната тропическа джунгла. На външен вид са по-тъмни, резките са широки и плътно разредени, предните му крака за разлика от Сибиркия тигър са раирани. Зад главата имат по-дълга козина която образува нещо като нашийник. Дължината на мъжките индивиди варира от 1,9 до 2,2 м и тежът от 100 до 140 кг, женските са с дължина на тялото от 1,87 до 2 м, тежът 75 - 110 кг. Храни се с див едър добитък, глигани, елени. Бременността трае около 100 дни, женската разжда от 1 до 5 малки на всеки 2 - 3 години, те са сляпородени. След 6-я месец се учат да ловуват, а 7 - 8 месеца по-късно са готови да станат самостоятелни. Среща се само на остров Суматра, в гъстата джунгла. Диапазонът на действие на суматрийския тигър не е известен, въпреки това плътността на тигрите е приета да е 4 - 5 възрастни на 100 квадратни километра. Застрашен вид, на свобода има около 400 - 500 тигри и още около 200 в зоопарка по света, живее около 15 години. Причина за това е развитието на селското стопанство на острова и изсичането на горите. На остров Суматра има 5 национални парка където живеят тези 400 - 500 индивида.

Лъв

Лъвът се среща в Африка — най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около 190 лъва живеят в гората Гир в Индия на юг от Бомбай.Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Продължителността на живота е 15-20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката достига 60 км/час. С мощни крака, силни челюсти и дълги кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка. Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюла на опашката-черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Средното тегло на мъжките достига между 200 и 275 кг., докато при женските то варира между 120 и 150 кг. Дължината на тялото при лъвовете достига 170-250 см., а при лъвиците- 140-175см. Опашката е дълга около 70-100 см. Тя завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-мия вече е напълно развит. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците.Лъвовете са известни със своя групов лов. Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурността на прайда (стадото) си. Всеки клан заема територия от около 10-25 кв.км., като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. По-голямата част от деня лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове — привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12 часа в денонощието.
Мъжките лъвчета навършили две години биват изгонвани от прайда, с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него.

Гепард

В наши дни се среща в Африка, но в миналото е бил широко разпространен и в Азия.В момента има две "островни" Азиатски популации в Индия и Иран.По непотвърдени данни все още се среща и на Арабският полуостров.Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. При лов той не се крие зад прикритие. Освен това ловува денем, докато повечето видове от семейство Котки предпочитат тъмнината на нощта.
Нападаните от него животни най-често са газела на Грант и газела на Томпсън, антилопите (импала, грисбок, ориби), брадавичест глиган, някои птици като дропла.
Той поваля с един удар на лапата жертвата си и я убива, като я захапва за врата. При преследването развива много висока скорост и за завиване използва ноктите на задните си крака като бутони, забивайки ги в земята. Когато се храни, гепардът не поставя плячката между лапите си или под тях, а стои малко оттеглен като домашна котка.

Пингвин

Средна дължина на тялото 85-95 см. Тегло 11-15 кг, като мъжките тежат около 16,5 кг, а женските — 14,3 кг, като това зависи от стреса, на който са подложени. Ефект може да окажат отглеждането на малките и отдалечеността от храна. Между различните популации съществуват много големи различия в размерите, като има доказателство, че колониите са генетически изолирани.
Възрастните имат оранжевожълта ивица в долната част на врата. Гърбът им е сивкавочерен. Много сходна окраска има с императорския пингвин, който обаче много рядко може да се срещне извън Антарктида. От двете страни на шията има по едно оранжево петно (при императорския пингвин са жълти), което е с ясно очертани граници. Освен това клюнът на кралския пингвин е по-голям.
Малките могат да надминат възрастните по големина. Кафеви са на цвят. Преди да се оперят, малките са покрити с гъст кафяв пух и били наричани „вълнени пингвини“ от първите изследователи.Храни се с дребна риба, крил, ракообразни и калмари. Хранят се на групи и както много други големи пингвини могат да стоят дълго време под вода.
Плуват със скорост 11 км/ч, като от водата скачат направо на скалите по брега. Когато са на суша обаче, те не подскачат като повечето пингвини, а бягат.
Хранят се веднъж на 14 дни, така че могат междувременно да загубят половината от теглото си. Техни естествени врагове са морският леопард, морелетниците, буревестниците и косатката.
Кралските пингвини, които не са достигнали полова зрялост или пък не се размножават, се отдалечават от гнездовите територии и се насочват към антарктическия полярен фронт(мястото, където се срещат повърхностните води на антарктика и субантарктика). Там те се хранят с калмари и риба.

тюлени

Тюлените са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници, наподобяващи перки. Безухи се наричат защото нямат външно ухо. Тестисите на мъжките се намират вътре в тялото.
Размерите им варират от 1,2 до 6,5 м. дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете.
На сушата същинските тюлени се придвижват пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници, без да могат да стъпват на тях.Тюлените се гмуркат на значителна дълбочина: Гренландски тюлен е бил намерен заплетен в рибарска мрежа на дълбочина 180 м; Обикновеният тюлен достига до 90 м. в опитни условия, а истински шампион е Тюленът на Уедъл достигащ до 700 м. дълбочина. Преди да се гмурнат, тюлените изпускат по–голямата част от въздуха в дробовете си и на определена дълбочина изпадат в т.нар. състояние на апнея.
Арктическите тюлени се хранят предимно с риба, докато Антарктическите или Южни тюлени (Lobodontinae) са по-тясно специализирани в храненето си.Тюлените мигрират на повече или по-малко големи разстояния, до местата си за размножаване, или в търсене на храна. Изчислено е, че по време на пролетното им преминаване през залива Сен Лоран в Канада тюлените изяждат около 20 000 т. херинга. Всички канадски тюлени поглъщат приблизително 500 000 т. мойва годишно – вид риба, която се среща в изобилие из ледените арктични води.
Освен човека, който ги лови заради тюленовата мас и тюленовите кожи, тюлените имат и много естествени неприятели: косатки, акули, полярни мечки и др. Редица видове са застрашени от изчезване.